В подкрепа на българската литература

Имаме даровити писатели. Вярно е, някои от тях сме позабравили, но вината за това не се крие в способността им да пишат, нито дори в паметта на читателската аудитория, която е необходимо отвреме-навреме да се опреснява, даже не и в бедността на българина, който все по-трудно заделя пари, за да си купи нова книга;  вина откривам в ниското ни самочувствие, в неспособността ни да повярваме, че и сред нашия народ има изявени таланти, в творческата завист и не на последно място в комерсиализираната маркетингова стратегия на нашите издателства, които не спират да издават чуждоезична псевдолитература, вместо да се насочат към родната белетристика. Винаги има готово възражение – не се чете българското. Ясно е защо не се чете: просто не се рекламира. Масмедиите трябва да обръщат повече внимание на родните автори, а не само да цитират статиите за литературни постижения в някой международно известен всекидневник. И пак възражение - нямаме си критика, а имаме критикарчета, които си отварят устата само за да тренират натруфената си словесна еквилибристика. Стига с тези възражения! Те служат най-вече като оправдания. Нека не се оправдаваме, а да подкрепяме българска литература.

В очакване на втория ми роман

След броени дни "Библио.бг" ще пуснe в продажба и втория ми роман - "Лабиринтът на Кулдрич". Горещо го препоръчвам на любителите на фантастиката, мистерията и трилъра. От книгите, които съм издал досега, към тази тая най-големи симпатии не само защото съм един от многобройните почитатели на този жанр, но и защото целта, която си поставих при написването на романа, бе той да бъде завладяващ, без да се отклонява с излишно повествование. Този прийом прави основното действие бързо и напрегнато, сякаш сюжетът се разиграва пред очите на читателя, като на кинематографична прожекция. Надявам се и вие да почувствате подобен ефект.