Имаме даровити писатели. Вярно е, някои от тях сме позабравили, но вината за това не се крие в способността им да пишат, нито дори в паметта на читателската аудитория, която е необходимо отвреме-навреме да се опреснява, даже не и в бедността на българина, който все по-трудно заделя пари, за да си купи нова книга; вина откривам в ниското ни самочувствие, в неспособността ни да повярваме, че и сред нашия народ има изявени таланти, в творческата завист и не на последно място в комерсиализираната маркетингова стратегия на нашите издателства, които не спират да издават чуждоезична псевдолитература, вместо да се насочат към родната белетристика. Винаги има готово възражение – не се чете българското. Ясно е защо не се чете: просто не се рекламира. Масмедиите трябва да обръщат повече внимание на родните автори, а не само да цитират статиите за литературни постижения в някой международно известен всекидневник. И пак възражение - нямаме си критика, а имаме критикарчета, които си отварят устата само за да тренират натруфената си словесна еквилибристика. Стига с тези възражения! Те служат най-вече като оправдания. Нека не се оправдаваме, а да подкрепяме българска литература.
Няма коментари:
Публикуване на коментар